ЦЕНТРАЛНО ВРЕМЕ

Животът на Земята май е произлязъл на друга планета?

публикувана в 13:41ч. на 15.07.2021г.
прочетена 693 пъти

Ето няколко факта, които предполагат, че животът на Земята е внесен от друго място.
1. Логично е да се очаква, че веществата в растенията и животните ще са такива, каквито има в изобилие в околната ни среда. Оказва се, че молибденът играе много важна роля за живота на организмите, а него почти го няма на Земята. Такива елементи като никел(Ni), магнезий (Mg), хром (Cr), ванадий (Va) и молибден (Мо) внесени в почвата не само не я тровят, ами увеличават живота на растенията.
В човешкия организъм за жизненоважни са признати 14 химични елемента между които освен горните пет се включват и калций(Ca), селен(Se) и флуор(F).
Разминаването между химическия състав на организмите и Земята изглежда неестествено, ако не приемен идеята, че животът на нашата планета е внесен и адаптиран от друго място.
2. Земните растения усвояват слънчевата светлина на съвсем друг спектър. Нашето Слънце излъчва в жълтия спектър, а растенията дават най-добри резултати ако слънцето ни излъчваше бяла светлина. Ето защо в отглеждането на някои култури „градинарите” използват ксенонови фарове от Porsche и Audi, за добиване на по-високи резултати.
3. При някои основни растения не съществуват диворастящи предшественици. Царевицата не може да „подивява”, тя винаги е била културно растение. А пшеницата има три вида, които се различават по броя на хромозомите:
- монозернянката има 14 хромозома
- твърдата пшеница съдържа 28 хромозома
- меката пшеница съдържа 42 хромозома.
За удвояване и утрояване на броя на хромозомния набор е необходимо разумно същество, защото в природата по естествен път това не може да стане. Такива култури са и ечемика, грахът, лен и морков.
4. В нито една култура по Земята, усвояването на земеделието не е представено като заслуга на човека. То винаги е описвано като дадено от „боговете”.
5. В митовете на всички народи човеците никога не са се описвали като местни, а като наследници на боговете или направо преселници от други места.
6. В древните научни текстове има информация, която явно е привнесена отвън. Например по майския календар една година е равна на 365,242199 дни, а по Грегорианския календар, който използваме и в момента една година е равна на 365,2425 дни. Едва в последните години е установена фактическата продължителност на годината 354,242198 денонощия. Такава свръхточност не е възможна при постепенно развитие на планетата.
7. Глинените теблички в Шумер твърдят, че радиусът на Земята е 6 310,5 км. В наши дни, с техничести средства е установено, че той е 4 371,03 км. Тази разлика се дължи на разширяването на планетата.
8. В древността всяка цивилизация е имала своя календарна система. Всичките те обаче имат за свое начало един определен момент в историята – когато на небето се е появила Луната. Това е станало „след потопа” – 11 592г пр.н.е.

Източник: https://youtu.be/YF4dWKbLgJg